Премини нататък

thea, ladybug stories, personal blog, way, on my way, blagoevgrad

Изминаха около четири месеца, откакто качих последната си статия. Причината да не качвам нищо тук толкова дълго беше, че търсех попрището си и себе си. Беше ми много трудно да седна и да започна да пиша за себе си, имайки предвид, че в главата ми беше хаос и не можех да реша по кой път да тръгна.

Хубаво е човек да изпробва нови и различни неща. Говоря за смяна на работата, квартирата, града, държавата, приятелите, самоличността… Е, с последното малко се поувлякох, но съм сигурна, че разбирате смисъла. Миналото лято написах текст, който явно успя да вдъхнови някои хора, а един от тях (любимата Мила от Vanilla Scratchpad) дори ми сподели, че толкова ѝ е повлиял, че и тя е напуснала своята работа. Доста от вас се изумиха от постъпката ми и разбира се вярвам, че не е с упрек. Споделяхте ми, че и вие бихте направили същото, но се страхувате. И аз се страхувах, не си мислете, че съм толкова смела.

Взех решението с една голяма цел – да докажа на себе си, че мога да работя и друго освен visual merchandiser в магазин. Имах нужда от предизвикателство. Нещо, което да те изкара от комфортната зона, в която не се чувстваш комфортно отдавна, и не знам защо хората са приели да я наричат така.

Периода, в който напуснах работа ме накара да се завъртя през доста занимания. Първото нещо, което правиш, когато искаш да почнеш на чисто е да си зададеш въпроса „Какво искам да правя?“ и ако не знаеш какво е то, си задаваш следващия „В какво ме бива?“. Първата ми идея, както знаете, беше да фрийлансвам. Обичам да пиша и го правя от доста години, но за първи път разбрах какво е копирайтинг в курс в Софтуни миналата година, запалих се и реших да пробвам. Дори започнах стаж в рекламна агенция, а после ходех на интервюта за позиция „копирайтър“. Абе, въобще бях много изненадана, че хората ме канят за подобно място, имайки предвид, че съм самоука. Един умен човек (Георги Гавазов) на последното издание на „Безстрашни пичове“ каза:

„Превърни хобито си в работа. Пълни глупости!“.

Вярвам в твърдението, защото започвайки да изкарваш пари от онова, за което си мечтал, след време то става също толкова монотонно като чистенето вкъщи всеки уикенд, пазаруването и да измиеш колата. Идеята ми с фрийлансването не се осъществи, а и не смятам, че се опитвах да я задълбоча толкова. Направих си профили в различни платформи откъдето бих могла сама да намирам ангажиментите си. Двете от тях, които помня са Upwork и Fiver. В първата потвърждението на акаунта ми беше толкова трудно да се осъществи, че изобщо не се случи. Ако някой е решил да работи чрез нея и му създава проблеми, може да ми пише и ще се радвам да му помогна.

thea, ladybug stories, personal blog, way, on my way, blagoevgrad

Та, ако лесно се отказваш от идеята си, то тогава зарежи я и продължи нататък. Второто нещо, през което минах беше стайлинга. Много от вас знаят, че и преди съм участвала в модни проекти и се занимавам със стайлинг от години. Този път обаче ми беше хрумнало да работя като стилист на фул тайм и да се издържам от това. Предполагам какво ще кажеш. „Няма как да стане в България“.

И все пак има готини хора, които ти дават шанс да си проправиш своя път.

Сблъсках се с другата страна на професията. Не бих казала, че най-лошото е да влачиш след себе си 10 килограмови торби с дрехи и да следиш постоянно дали някое сако за 4000 лв. няма да се съсипе, докато снимате корица на списание, което в крайна сметка не излиза на пазара. Бях предупредена, че професията има и не толкова привлекателна страна – монотонната. Да, всеки път е по-различно, защото често погледът ни над нещата е от различна гледна точка, само че монотонността е нещо, което в един или друг момент идва и е нужно да преминеш нататък, ако си готов. Не се забивай в една идея, само защото е добра.

Let it go.

И моето следващо „нататък“ беше да си намеря работа в списание. Знаете ли колко е вредно да се залъгваме с фалшивата действителност във филмите и социалните мрежи. Онова, което дават по филмите, наистина не е такова тук по географските ни ширини. Бизнесът със списанията не върви. Mоже би не само тук, но тук си личи. Когато успях да се свържа с хора от издателствата или техни познати, отговорите, които получих бяха, че не търсят нови хора понеже имат трима човека, които пишат за 15 списания и съкращават отделите си. Мечтата „журналист в модно списание в България” беше зачеркната в списъка за сега.

Отново преминах нататък. Отидох да пиша статии за клиент в Старбъкс-а до вкъщи и с новата работа се намерихме случайно. Ама няма нищо случайно всъщност. Всичко си е така на мястото, нали ви казах. И познайте къде ще работя. Пак във fashion retail-a!

Знаете ли, вярвам, че една ситуация е трудно да бъде повтаряна безброй пъти, ако сме си взели нужните поуки. Едно място няма да е същото, ако го посетиш с друг човек. Един човек няма да е същия, ако е преминал през препятствия, които се го променили. Както и сега – “връщането” ми в ритейла няма да е същото, защото аз не съм същата вече.

Реших да споделя с вас това, тъй като осъзнах и друго важно за мен нещо. Човек на крайностите съм и все още се уча да балансирам. Често изказванията ми са крайни и това в повечето случаи води до неудовлетвореност от моя страна. Когато казвах, че ритейлът е ужасно място, забравих че всяко едно място би могло да бъде кофти. Въпросът е ние как гледаме на нещата и какво можем да променим, така че да го направим прекрасно.

Работата е в това да търсиш своята страст и да не зачеркваш всичко минало.

Онова, което си обичал и си правил в онзи момент от живота си е било важно, мотивирало те е и те е карало да се усмихваш. Не го задрасквай завинаги, а премини нататък. Може пак да се върнеш към него след време. Крайностите могат да ни отведат само до някой от двата края на пътя, но няма да ни помогнат да стоим в центъра, където е баланса.

thea, ladybug stories, personal blog, way, on my way, blagoevgrad

П.П. Отдавна не съм ви го казвала – Ladybug loves you.

You may also like