Наталия и Деян от Kloshar bags

Срещам ви с двама човека, на които попаднах съвсем случайно в социалните мрежи преди две-три години. Казват се Наталия и Деян Миленкови. Брат и сестра. Тя с влечение към модата и музиката, а той – към маркетинг и рекламата. Двамата създадоха бранда Kloshar bags преди 4 години.

Днес почти не съществува човек в ъндърграунд и хип-хоп средите, който да не е чувал за тях и уникалните чанти, които прави Наталия. Използвам епитета уникални не случайно. Всяка от тях е единствена и съществува само в един екземпляр, което ги прави още по-примамливи особено за хора като мен, които обичат различното.

Друг интересен факт за Kloshar bags е, че тяхна чанта попадна в италианския Vogue. Казват, че са попаднали там съвсем случайно, но пък на място. Споделят, че са пратили снимки на фотографа Павел Цветков, който е участвал в конкурс на Vogue и всъщност го е спечелил със кадър, на който се вижда тяхна чанта.

Наталия се занимава с музика (пее и пише). Завършила е поп и джаз пеене в Софийския университет. Въпреки голямата ѝ любов към музиката, споделя, че не от там идва идеята ѝ да прави чанти с грамофонни плочи. Тя абсолютно сама, без помощници, проектира чантите и ги шие. В бъдеще пък иска да се насочи към сценичните костюми, харесва да прави по-екстравагантни елеци, аксесоари и маски.

Деян пък освен, че се занимава с рекламата на бранда, организира фотосесиите, както и цялостната им концепция. Макар да работят само с професионални фотографи, все пак понякога и той се включва като такъв. Споделя ми, че съвсем скоро ще се сдобие с професионална техника и ще може да се захване съвсем професионално с тази част.

Общо взето това е един много малък екип, изтъкан от креaтивност, уникалност, амбиции, разбирателство, музика и мода.

Четете по-надолу за голямата им идея и какво им предстои.

От къде дойде идеята за бранда?

Наталия: Идеята дойде постепенно. Не сме планували да създаваме бранд.

Деян: Първо решихме, че ще направим една чанта, след което още няколко. Непосредствено,
сестра ми замина за Америка на студентска бригада, а аз реших да направя страница във Фейсбук, където да

се предлагат. Брандът ни се изгради с времето и интереса на хората към идеята ни.

Защо избрахте това име? Това винаги ми е било много интересно.

Н: Първата чанта, която направихме беше от отпадъци и боклуци (изрезки от платове от цех за мебели). Честно казано няма някакъв супер дълбок замисъл, който стои зад името. Хареса ми как звучи “Kloshar”.

Как започна приятелството ти с шевната машина?

Н: В началото шиех с една доста стара, крачна машина. След време родителите ни помогнаха и ми купиха нова, която не беше нещо кой знае какво като качество, но беше сравнително хубава като за начало. По-късно се сдобих с по-професионална, на която шия в момента.

А учила ли си някъде моден дизайн?

Не, не съм. Не съм се занимавала с това изобщо. Преди време карах стаж във фирмата за мека мебел на баща ми в град Силистра. Бях там като кроячка и когато имах свободно време, сядах на шевната машина от чисто любопитство. Всъщност там се научих да шия прав тегел, но само това… Не съм го учила някъде. Нужно е просто да си в синхрон с машината, както аз съм с моята… и да го усещаш.

От къде си намирате грамофонни плочи?

Д: От всякакви места – от приятели, магазини за плочи. В София има доста и хората не знаят за тях. Има и безброй сайтове за плочи, наш приятeл държи един от тях.

Н: Както и от възрастни хора, които са решили да разчистят таванските помещения и мазетата си.

А няма ли в един момент да изкупите всички?

Н: О, не. Балкантон са произвеждали доста. А освен това плочи не са спирали да се произвеждат, дори и след навлизането на дигиталните носители.

Има ли някакво оскъпяване на чантата според стойността на плочата?

Н: Имали сме случаи, в които клиенти искат да сложим определена плоча, която е с по-висока стойност и съответно това също се отразява на цената на продукта. Така, че да – има значение.

Могат ли да се вадят?

Н: Да, всяка плоча може да се вади, да бъде подменяна с друга. Може да я изслушаш и пак да я върнеш в чантата.

Търсиш ли вдъхновение? Как идва то?

Н: От начина ми на живот и от всичко, което ме заобикаля. Аз съм човек, който не иска много. И малкото ми е достатъчно – да има слънце, да пеят птички. Достатъчно е за вдъхновение. Всеки ден се случват различни неща, срещам различни хора, които също ме вдъхновяват. Изкуството и другите дизайнери ме мотивират.

А кои са любимите дизайнери?

Н: Iris van Herpen, Konstantin Kofta, който прави доста нестандартни чанти и раници. Започнал е с обувки и в последствие е развил идеята с чантите, а технологията му е жестока. И моделите също. Има доста дизайнери, които са интересни.

Д: И аз също съм възхитен от тези двамата – просто са доста висок левъл. Правят наистина различни и иновативни неща, които не се срещат навсякъде.

Значи черпиш вдъхновение и от чуждите артисти?

Н: Да, черпя вдъхновение от тях, до толкова че да създавам по-нестандартни модели. Като цяло гледам да не се пренасищам от тяхната работа, тъй като малко или много почва да ми влияе това и да го прилагам в моето творчество, а аз не искам да примесвам техния стил с моя. Искам моите чанти да бъдат само с моя почерк.

Имате ли голяма, крайна цел, към която се стремите? Каква е тя?

Д: Искаме кака Рири да има наша чанта.

Т: Ами, пратете ѝ 😀

Н: Ще съм много щастлива, ако стигнем до нея. Ние сме оптимисти. Вярвам, че някой ден и това ще стане!

Д: Да, чакаме я да ни пише в Инстаграм. Това е големия гол.

Как се проектират и изработват чантите?

Н: Ако имам да направя модел за конкретен клиент и той има идея – сядам и рисувам модела. В повечето случаи се получава същото, но като цяло силата ми не е в това да рисувам. По-скоро си представям нещо конкретно, сядам, разгъвам платове, кожи и започвам да кроя и да сглобявам части по части. Понякога става малко по-различно от това, което съм си представяла, дори и по-добро от него.

Колко време ти отнема да направиш една чанта?

Н: Много е относително. За моделите, които сме решили, че са основни (5-6 модела, които съм шила по-масово) ми отнема ден-два. Ако са други модели и идеи, които не съм шила, ми отнема повече време, защото не съм сигурна от къде да започна и кое след кое да сглобявам. Когато нямам готова кройка също става доста трудно. Там вече стигаме до 4-5 дни, понякога седмица.

Имате ли редовни клиенти вече?

Н: Имаме, да. Даже можем да се похвалим, че имаме клиенти, които не са си купували една-две чанти, а от три нагоре, което е много готино. Често ни пишат „друга чанта не искам да нося повече“.

Кое ви прави различно от другите брандове?

Н: С това, че не се влияем от модата, а просто я създаваме.

Къде развивате бизнеса си? До колкото знам, за сега сте само в България.

Д: Продали сме доста чанти на хора от различни държави, но не сме стъпили на ничий друг пазар. Все пак крачим бавно към Лондон и всъщност много скоро ще имаме общ проект с един фотограф, който живее там. както и участие в едно доста мащабно събитие, за което ще разберете съвсем скоро.

Как реши да използваш грамофонни плочи? До колкото знам се занимаваш с музика? От там ли е вдъхновението за плочите?

Н: Да, все още се занимавам с музика, но не бе това причината да е грамофонна плоча. Брат ми ми беше подарил чанта с плоча, не бях виждала до тогава такава. Просто наистина много ми хареса. За съжаление счупих плочата ѝ и всъщност така започнах да шия чанти – чрез счупената моя. Само че при нея не се сменяха плочите и затова реших да измисля вариант, в който ако счупиш плочата да можеш да я подмениш и пак да си я носиш.

Срещате ли затруднения в комуникацията понякога помежду си?

Н: Не, наистина странно. Почти винаги сме на едно мнение. Дори и да не сме, стигаме до съгласие без да се налага да викаме и да се караме. Просто с думи.

Имате ли голям проект в близко бъдеще, за който да споделите и разкажете?

О, да, имаме. Октомври месец ще участваме в едно изложение в Inter Expo Center. Става въпрос за новостите в текстилната промишленост. Доста голямо е и ще има хора от цял свят. Ще се радваме да вкараме иновации и в нашия бранд.

Kloshar bags, Ladybug stories, personal blog, Thea Bo
Снимка: Димитър Кръстев

Толкова от Kloshar bags и от мен. Пожелавам успех в развитието на бранда им и ми се иска да виждам все повече млади, амбициозни и креативни дизайнери.

P.P. Ladybug loves you.

You may also like