“Всичко ли си взех?” Или няколко неща, без които не излизам от вкъщи

кейсове, телефони, айфон, GSM SOS, ремонт, cases, iPhone

При тръшването на входната врата вкъщи и слизайки по стълбите, започвам да се питам всеки път “Всичко ли си взех”, “Да не забравих нещо?”. Това се случва и когато си тръгвам от заведение или някое друго място. Ужасно разсеяна и хаотична съм и почти винаги си забравям някъде нещо. Най-лошо е, когато си забравя нещо в дома на моя приятелка, след което то седи там с месеци и аз така и не си го взимам.

За да вкарам малко ред в ежедневието си, съм си създала ритуал против забравяне на важни вещи. Започва да звучи в главата ми, по същия начин както песнички от досадни реклами, които мразим и не можем да избием от ума си. Дори, когато вече съм се отдалечила значително от вкъщи продължавам да чувам в главата си:

„телефон, карта, ключове“.

Естествено има и второстепенни по важност вещи, от които не се лишавам и знам, че ще ми потрябват през целия ден. Ето някои от най-важните и не толкова важните такива:

  1. Телефон.

Това е един от най-използваните елементи в ежедневието ми, както и във вашето предполагам. Някак естествено е във времето, в което живеем да не се разделяме с телефона си. Там е всичко – контакти, информация и най-важното за мен  да мога да снимам всяко нещо, попадащо в полезрението ми, което намирам за интересно, смешно или абсурдно.

Считам телефона си за нещо като аксесоар и не мога да не се погрижа за него. Когато се наложи да си купя нов кейс се спирам на по-цветни, шарени и винаги матирани. Тези ми допадат най-много, а и според мен те имат най-семплите и нежни картинки, за разлика от други кейсове, които се продават.

кейсове, телефони, айфон, GSM SOS, ремонт, cases, iPhone

Освен за красота кейсът ми служи и за протекция. Всъщност това е основната му  функция, де. А с разсеяна собственичка като мен, на телефонът ми не му е лесно. Не един път ми се е случвало да разпилея чантата си по средата на улицата или пък да го хвърля на земята, в старание да държа едновременно 18 неща в две ръце.

Често го изпускам от високо по дисплей и се пльосва на асфалта като баница. Поне 5 пъти съм го чупила. Хубавото на кейсовете е, че не само предпазват самия телефон, но и не се чупят лесно, което до някаква степен ме радва, защото не искам да купувам по един всеки месец. Иска ми се да правя добре обмислени покупки, които да имат по-дълъг живот.

Готините и цветни кейсове от снимките съм си ги намерила в един магазин, в близост до Южния парк. Казва се GSM SOS и наистина откликват супер бързо на нуждите ми. Освен за аксесоари на телефона ми, ходя до там и за нов дисплей, както и протектор. Работят много бързо и успяват да ремонтират телефона ми в рамките на един работен ден.  Доволна съм от обслужването им, а и локацията е доста добра.

  1. Червило.

Ако някои от вас помнят за Коледа си направих малък подарък – комплект от червила на Clinique. Отново шарени и цветни. Предпочитам ярки цветове предимно в розовата гама. Най-много мисля, че ми отива малиново розово червило и следователно това е червилото, което най-бързо съм изразходвала до сега. Обичам матиращите текстури. Тези на Clinique не са от този тип, но пак ми вършат страхотна работа щом все още не се разделям с тях и имам по едно във всяка от най-носените ми чанти.

Lipsticks, Clinique, blogger, Ladybug stories, Thea Bo, Shalimar Souffle, Guerlain

  1. Парфюм.

Отново от периода около Коледа, ползвам парфюма Shalimar Souffle на Guerlain. Може би около три години исках да си купя този парфюм и все не можех. Или си изхарчвах безразсъдно цялата заплата и не ми оставаха пари точно за този парфюм (а цената му никак не е ниска – около 300 лв. за 90ml), или пък продължавах да вярвам в своята максима „Парфюм не се купува. Парфюм се/ти се подарява.“ И така, докато накрая три години по-късно го получих като подарък (и то на доста по-ниска цена от обявената в повечето парфюмерии). Еха, чудеса!

  1. Чадър.

За лято като това, което си имаме тази година, как да не си вземеш един чадър. Това е неразделна част от ежедневието. Не може без. Не ти се иска и със. Ама няма как. Аз нямам кола и се придвижвам само с градски транспорт и понякога такси, когато отново закъснявам и не мога да се оправя с времето – и часовото, и метеорологичното. Та, чадърът си е супер за лятото. Жалко, че не е плажен.

А вие без какво не излизате от вкъщи? И най-важното – и вие ли сте толкова разсеяни и хаотични като мен?

P.P. Ladybug loves you.

You may also like