Още едно ново начало…

Thea Bo, blogger, Ladybug stories, pink wall, pink city

Като се замислим, всеки ден започваме на ново. „Хората са си казали – утрото е по-мъдро от вечерта“. И така, всеки ден започваме с утрото, все на ново, все на чисто. Всеки наш ден си е още едно ново начало.

Да почнеш на чисто… Интересно е защо постоянно искаме да го правим. Сякаш новото и непознатото ни привлича. Цяла година чакаме да дойде 31 декември a.k.a дълго чаканата Нова година, за да започнем на чисто. Сякаш ни е трудно утре да променим всичко, което искаме и имаме нужда все да чакаме нещо да дойде – „изчакай да му дойде времето“, „не му е сега времето“, „има си най-подходящото време за това“.

Еййй, т‘ва време все не идва, бе.

Не харесвам рутината и както някои от вас знаят, си намерих нова работа отново в ритейла преди няколко месеца. А онзи ден преброих месеците и те станали 7. Стреснах се. Нали беше за малко?!

Thea Bo, blogger, Ladybug stories, pink wall, pink city, ново начало

Започнах тази работа, за да имам сигурен доход. Да е сигурно, че мога да си купя онази чанта. Да е сигурно, че утре като ми звъннат приятели ще мога да отида да пийнем по едно някъде. Да е сигурно, че като ми се обадиш, ще имам пари да си платя сметката в заведението или кенчето бира, което ще пием заедно в парка пред „Народния“… И някак, няма да разчитам на мъжката добрина и галантност…или на русата си коса. Да е сигурно дори, че като отида и си купя дъвки в магазина и дам 10 лева, после ще пусна рестото в чантата си с лека ръка, и дори няма да знам колко е било то и дали ще ми трябва. Абе, да е сигурно, че имам финансовата възможност да си позволя разни дребни материални неща.

И все, така си залагам на сигурното.

Тази сутрин обаче ставам и знам, че отивам на работа с ясната идея да напусна. Ще избягам от сигурното. Ще избягам от работно време с точно определен график по дни, часове и регламентирана обедна почивка. Ще избягам от получаването на заплата до 10-то число. Ааа, да! Нали? Знаем за това 10-то число… Гаджето си не чакаме да видим с такова нетърпение, както чакаме това число от месеца. Ще избягам и от мола. И от ритейла. Ще избягам и от рутината, от задухата и подтискащата работна атмосфера там. Ще избягам от това да бързам вечно да не закъснея за там, където изобщо не ми се ходи. Ще избягам и от това да пия кафето си на крак в 83, докато пътувам към мола. Ще избягам от всичко това.

Thea Bo, blogger, Ladybug stories, pink wall, pink city, ново начало

И ще започна още едно ново начало. Хвърлям се към фрийлансърския живот и към творческото, което винаги си е било в мен. Ето сега пиша молбата си за напускане и затварям този 5 годишен етап от живота си. Ще се хвърля в непознатото. Ще имам повече време за себе си, за семейството си, за приятелите си, за творчество, за креативност, за писане, за блога си, за новите си идеи, които все нямам време да превърна в реалност. Какво пък толкова може да се обърка?

Ама всичко си е така на мястото в тоя свят, всъщност…

П.П. …или както един наш велик рапър го е възпял в своя „песен“ – „Ня‘а к‘во стане.“

П.П.П. И така, творете, мечтайте, вярвайте си. Увереността ви се предава и в другите. Дори и да нямате цел в момента, не се плашете и не се ядосвайте на себе си. Няма как да не дойде, казвам ви. Както са казали по-умни хора от нас – „понякога вдъхновението може да дойде на доста нетипични места.“

You may also like