Когато порасна искам да стана…

Childhood, ladybug stories, Thea Bo

“Когато порасна искам да стана…”

„Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?”

Ако направим статистика за най-често задавани въпроси от възрастни към деца и от деца към деца, а и от бате Енчо към децата в „Кой е по-по-най”, този вероятно ще вземе първо място. След него се нареждат разни други въпроси като:

„Кой ти е любимия цвят?”

„Кой ти е любимия предмет в училище?”

„Кой си харесваш?”

„Кой клас си?”

А проблем солвинга се изразява в най-простия и лесен метод, с който да разрешиш един проблем. – Камък, ножица, хартия (вероятно днес може и да има мобилно приложение, което пресъздава играта).

Сега е малко по-различно. Не, че не е хубаво, де.

Малко се поотнесохме в колекциониране на разни вещи. И понякога забравяме за детското в нас.

Сега…

На въпроса „Кой е любимия ти предмет в училище?’ махаме „училище” и отговаряме с…може би телефон, лаптоп, преса за коса, кола, маратонки, чанта.

На „Кой си харесваш?”

-Мисля, че новия iPhone е по-готин.

На въпроса „Кой клас си?”

-Е, не съм чак най-високия клас в обществото, ама се опитвам.

И така, малко са се поизменили ситуациите. Въпросите са си все същите, отговорите и приоритетите са се променили.

Childhood, ladybug stories, Thea Bo

И по случай Деня на детето, реших да ви напиша тази кратка статия и да си помисля за най-хубавите спомени от детството ми. Зададох си и въпроса дали все още пазя детето в себе си, колкото и клиширано да ми звучи.

Опитах се да си спомня отговорите на въпроса „какъв искаш да станеш, когато пораснеш?”

Джон Ленън май искаше да стане щастлив. Майка ми е искала да стане актриса, баба ми писател, баща ми пилот на хеликоптер, дядо ми военен – и е станал.

Аз ли?

Аз май исках да стана много неща. Също, както сега.

Художник, актриса, балерина, гимнастичка, пианист, певица,  таен клиент, който пазарува от скъпи брандове за висша мода, визуален мърчъндайзър (това станах, ама вече ми доскуча). После модел, стилист, моден критик, моден журналист, само журналист, дигитален артист, графичен дизайнер, моден дизайнер, ивент организатор, блогър, копирайтър, рекламист. И…стига толкова.

Някои от нещата успях да стана, други са в процес, трети пък въобще не са за мен – например да съм модел. Не знам как в минало време е имало фотографи, които са искали да снимат poker face-а ми. Това хич, ама хич не е за пред обектива на камерата, камо ли за снимки, които ще се публикуват някъде. Понякога, за да се разсмея си разглеждам старите снимки от „моделските ми години” и се скъсвам от смях.

Childhood, ladybug stories, Thea Bo

Когато се чудиш как да постъпиш, спомни си какво би направил ти като дете. Какво би казало едно дете. Те са толкова мъдри и семпли в изказите си. Забавни са, трогателни дори и ти напомнят колко хубаво е било детството ти.

П.П. Към мъжката част – само не действайте по детски, когато харесвате някоя жена. Нямаме нужда от фунийки в косата, синини навсякъде и тормоз.

P.P. Ladybug loves you.

You may also like