Най-скъпия хотел, в който отседнах

Няма да ви говоря за хора излизащи от храстите, модата, която се изврати или нещата, които ни дразнят.Историята ми този път е, за да ни накара да се замислим.

И така …

Всеки януари напук на студа в мен се завръща лятното настроение. Може би това е по-лесния вариант да приема, че зимата тепърва настъпва и си измислям всевъзможни начини да не мисля за нея. Не че имам нещо против снега. Обичам да се метна в него, когато е натрупал…само дето това не ми се е случвало от дете, а и зимата в България е съвсем по-различна и сива. Всичко е в киша, гнус и знаеш, че трябва да си обуеш най-скучните, топли обувки и да се навлечеш с всевъзможни шуби, за да избегнеш цистит или простуда.

И понеже често си живея в измислен от мен свят, в който очевидно януари е юни, започнах отново да търся бански и да преглеждам старите снимки от моретата.

Thea Bo, Corfu Island, first day

Изчиствах стария си телефон от снимки и попаднах на една от 2016 г., когато с приятели отидохме на о. Корфу в Гърция, наричан още „зеления остров“. Седнала на асфалта и държаща цигара. Да, тогава пушех. До съвсем скоро пушех де, някак си през лятото ми се отваря апетит за това. Всеки, на когото кажа, че пуша през лятото или само, когато пия алкохол е озадачен – “Какво не е наред с теб?”

Снимката е по-специална за мен, защото я свързвам с нещо прекрасно. С компанията, с която отидохме в Корфу бяхме направили план за пребиваването ни. 10 дни сме там, следователно искаме да видим възможно най-много и всеки ден да ходим на различни места.

Всяка сутрин след закуска се консултирахме с човека от рецепция, чийто английски беше уникален. Той ни даде карта и препоръки (показвайки с пръст и викайки „вери гуд“) кои плажове са чисти и е добре да посетим. Ама ние не искахме само чисти, ами да няма и камъни, защото не си бях купила обувки за плаж. Много бяха грозни и не си представях да ходя с такова и с бански. Естествено, че и тук важи прочутата фраза „трай бабо за хубост“. Първия ден си нарязах краката от гадните камъни, но пък не бях с грозни обувки за плаж.

В единия от дните решихме да се отправим към поредния далечен плаж от хотела ни. Попаднахме на ивица с много ситен пясък и чиста вода. Денят беше към края си и се запътихме към колата с идеята да се прибираме към хотела.

През целия ни престой в Корфу „жената“ от джипиеса се подиграваше с нас и все ни набутваше да минаваме през коларски пътища, полета, дори през сгради или нечий двор. Този път ѝ се “доверихме” отново, защото ни накара да минем през нормален асфалтиран път. Уау!

Естествено, че и този път имаше нещо странно. Пътят беше на нагорнище и с 360 градусови завои. Започваше да става доста съмнително след шестия такъв. Както си лафехме, на отворени прозорци разбира се, се чу страшен гърмеж. Помислих, че някой стреля. След изпищяването ни се оказа, че такъв е звукът, който се чува, когато спукаш гума.

Никога до сега не ми се беше случвало. Нямам кола, не мога да шофирам и никога не се е пукала гума в мое присъствие. Паркирахме колата. Изпаднахме в паника, защото беше петък около 19 ч., а сме и в Гърция, където сиестата е почти непрестанно. От време на време се прибираха хора по къщите си и ни разпитваха какво се е случило. Питахме ги къде можем да открием гумаджийница, но всички казваха, че е малко вероятно да работи, а и е много далеч от мястото, където сме.

Слънцето започна да залязва, а изходът от тази ситуация беше мираж…

Казах си, че по-зле от това няма на къде и реших да се отдам на момента. Кога друг път ще ми се случи нещо такова? Да се намирам на прекрасен зелен остров, да е лято, да мирише на море, да е топло. Всички добре познаваме момента, когато слънцето започва да залязва и небето се оцветява в розово. Любимо!

Извадих си плажната кърпа от чантата и я разпънах на асфалта. Легнах и започнах да гледам звездите. Вече нямахме храна, нито вода, нито надежда може би, че ще си тръгнем скоро от там. През това време Павката обикаляше посред нощите да говори с някакъв грък, който имал гумаджийница и му се молеше да ни оправи гумата. Ние гума имахме, ама тя нямаше джанта. Тогава разбрах, че едното трудно върви без другото и няма как сам да си сложиш джантата на гумата. Ама нали съм руса, пък и не съм шофьор. Това оправдава всичко.

Thea, Corfu island, first day

Към 4:30 ч. вече имахме четвъртата гума, придружена от джанта и можехме да се приберем в хотела. Но всъщност на мен май много повече ми хареса идеята да спя под звездите на асфалта, някъде изгубена в зеления остров. Колко пъти ви се е случвало да с откъснете така от света, без телефон, без интернет, без целия стрес и забързан живот, на които сме обречени? Понякога е хубаво да приемем ситуацията, в която се намираме и да не се ядосваме за неща, които не можем да променим. Можем само да извлечем полза от тях и да се радваме на момента.

P.P. LadyBug loves you and recommends you to visit one billion stars hotel once in a life.

You may also like