Най-абсурдните първи срещи

Знам, че според мъжете ние от нежния пол винаги искаме и мечтаем всичко да е романтично, красиво, розово, бонбонено и бла-бла-бли. Аз съм романтична натура и съм много емоционална, но никога не съм се разплаквала на филм като Тетрадката или Титаник. Дори ги намирам за ужасно скучни. Сега сигурно ме освирквате, хаха.

Не си падам и по истории тип 50 нюанса сиво. Тя е супер невзрачна, той супер богат и красив и изведнъж младежът с ментални увреждания осъзнава на секундата, че адски много си пада по нея. Доста изтъркано е, а и това се случва предимно и само по филмите. За това са филмите – да си помечтаем. Затова са били и приказките едно време, които са си четяли. Е, сега вече са романтични, бозави, американски филмчета. Рядко ще срещнем такива сълзливи и трогателни истории в истинския живот. Дори, ако сега отидем някъде…например се разходим по Витошка и започнем да питаме двойките как са се запознали и дали те са имали такава бляскава, любовна история съм убедена, че 99% от тях няма да са се запознали така. Повечето случаи са:

Една снимка от софийските малки улички ей така за разкош

„С Пешо се запознахме в работата. Първоначално не ме кефеше, ама реших да пробвам. Все пак той ми беше оставил бонбони и цветя на бюрото една сутрин, когато отидох на работа.„

„Срещнах я тая в The one и ѝ казах „Искаш ли да се поцелуваме малко в тоалетните?“ и тя взе, че се нави и сега сме заедно, ама брат аз не я харесвам толкова, ама к’во пък нали ми пере гащите.“

И за да се потопим напълно в реалността нека да ви разкажа една моя първа среща.

С една приятелка си говорехме как не е добре да казваме постоянно думата „Не“. Всичко да отричаме, всеки да режем, това не искаме, онова не искаме. А какво искаме тогава? И си казахме следващия път, когато някой ни покани на среща ще кажем „Да“. И след няколко дни един доста усилено пишещ ми човек за пореден път ме покани на среща и аз видиш ли казах „Да“. На човекът май му дойде като гръм от ясно небе, защото до тогава бях му казвала поне 27 пъти, че няма да излезем.

И ето вече наближава часът на великото ни запознанство. Аз съм там по-рано, което е някак странно за мен, имайки предвид, че винаги закъснявам. И от храстите се задава нещо… Тъ-тъ-тън-тън… Първата ми реакция беше да тичам, обаче бях с доста високи обувки. Много съм състрадателна и жалостива и никога не съм връзвала тенекия на някого, мисля че не бих го и направила. Да се появи там и да ме чака, а аз да съм избягала… доста гадно.

Само забравих да ви спомена нещо. Имах навика да си пиша с разни хора в социалните мрежи, които нямах идея как изглеждат. А и сега също не цъкам по снимките им и не ги разглеждам кой знае колко, та въпросния човек не беше разузнаван от мен, както се досещате. Тоест аз не бях сигурна, че задаващото се от храстите е „моят принц“. Когато вече видях, че към мен се приближава субект, който залита в тъмното си казах „О, да! Честито, Теа! Имаш среща с този. Ммм, да :)„

Място: Made in blue

След като той ме поздрави поименно ми стана още по-тъпо, защото осъзнах какво съм направила. Чукнала съм си среща със залитащ човек излизащ от храстите. За да не ви изглежда нереално, нека поясня, че срещата ни беше пред Кубанита, а той се задаваше от отсрещната страна на канала, ама там нали има храсти и затова така го описвам. А и на мен тогава ми изглеждаше доста странно и крийпи.

И така запътихме се към заведението. Той миришеше на алкохол. Очевидно беше пил, за да не се притеснява за срещата или не знам и аз. Държеше се супер странно и говореше бавно, което мен адски ме изнервяше. Най-ужасното беше, че масите в заведението бяха разположени доста близо една до друга и реално всички отстрани слушаха разговора и гледаха странно мен, а не него. Сякаш се питаха „Какво правиш с този?“. Да, обaче той е пиян, защо гледате мен странно?

 Мисля, че забавянето на речта му се дължеше на това, че беше пил, а отделно си поръча и двойна водка, която изпи, а после поръча и втора. Оправда се, че е имал тежък работен ден. След това разбрах, че всеки ден му е такъв и човекът явно просто си пие. Ммм, да-а-а-а 🙂 . През цялото време се чудех как да се измъкна. Говореше ми безинтересни неща и ме стресираха погледите на околните. След 35-тата минута му казах, че трябва да тръгвам, защото утре съм на работа от 7. Хванах си първото такси, което видях.

Изводите:

-следващия път да разглеждам профила на човека, с когото ще излизам.

-субектът в тъмното, излизащ от храстите просто беше алкохолик. Между другото по време на скучния монолог той спомена, че пие от 11 преди обед. Много найс! А за 35-40 минутната ни среща си поръча две двойни водки.

Мисля, че ви доказах, че не всичко е цветя и рози. Ако искате да чуете за други мои срещи, подобни на тази следeте блога ми.

П.П. Когато нещо не ви е окей, станете и си тръгнете или го кажете. Моя беше грешката тогава, че не го направих.

You may also like

2 Comments

  1. Мила Теа,

    Ти си страхотен и добър човек. Обръщам се анонимно към теб, защото не знам до каква степен си склонна да приемаш критика и да я осмислиш откъм положителната й страна.

    Когато разказваш е добре да обмислиш цялата история.
    Да пишеш не е като да говориш с някого на живо – винаги имаш възможност да се върнеш и да редактираш, премахнеш, добавиш. Т.е. това, че си забравила да споменеш нещо (в тази история факта, че често общуваш с различни хора и не гледаш снимки и профил на всеки) може да бъде коригирано веднага и да не разкъсва разказа ти.
    Изрази като “адски”, “реално”, “найс” утежняват историята и не я правят по-колоритна. Ако една случка е интересна, то тя няма нужда от разкрасяване и обяснение.

    Теа, радвам се на изводите ти и ти желая скоро да разкажеш за твоята щастлива среща с любовта.
    Успех!

    1. Много благодаря за отделеното време да прочетеш статията и най-вече да я коментираш. За мен всяка критика е добре дошла и се радвам, че си съумял/а да поднесеш своята по толкова добър начин.
      Ще пиша още много истории така че можеш да следиш всичко тук.

      P.P. Ladybug loves you!