Да теглиш чертата Или равносметка за 2017

It’s the most wonderful time of the year. И не, това не е нито Коледа, нито дори рождения ми ден. Най-хубавото време от годината е като тегля чертата накрая на 365-я  ден да знам, че не съм си загубила времето. Да знам че съм обичала, обикнала, забавлявала съм се, смяла съм се прекалено много.

Абе, всъщност смехът може да бъде “не на място”, но не може да бъде “прекалено много”!

Като тегля чертата искам да знам, че съм била щастлива. Поплаках си и доста, но това някак по-лесно забравям, хаха. Накрая, когато си дам сметка за всички неща, които са ми се случили си спомням знаете ли кои? Само хубавите. Помня само моментите в които бях влюбена и загубена – къде в грешния, къде в неподходящия, само не и в „правилния“.

Ха, колко клиширано и глупаво!

Помня предимно моменти, в които се смеехме до болки в стомаха под звездите в Лозенец. Помня, когато стояхме на една пейката пред Народния и обсъждахме любовния ми живот със сайдер в ръка. После ти замина за Италия и все още си там. Помня как пяхме „край реката редят се тополите“ в колата с непознати хора, прибирайки се от морето, които чувствахме като че все едно ги познаваме цял живот. Спомням си и как скачахме от радост, когато пуснат Паров Стелар в разбития бар или всеки път, когато ми поръчваше още и още водка, макар че ти казвах, че няма да пия повече.

Спомням си и как напуснах любимата си, превърнала се вече в не толкова любима работа. Моментът, в който го направих беше сякаш започнах да дишам отново. Сякаш преди да го направя, дълго време в гърдите ми е имало бучка с недоумение, страх и чувство на деградация, с която се бях задавила. И когато я изплюх все едно започнах да живея нов живот.

Помня и как сбъднах целите, които си бях поставила и колко щастлива бях и все още съм, че спрях да се страхувам да започвам сама от нулата. Няма нещо по-хубаво от това! Да сложиш точка на един етап от живота си и да започнеш на чисто. Да потърсиш нова работа, да откриеш нови познати с перспектива за приятели, да помолиш за помощ, да помогнеш, да оцениш всички малки жестове и стъпки, които някой прави към теб. Всяко едно „здравей“, всеки един поглед, който е по-специален само, когато е отправен към теб, всяко едно „как мина деня ти?“.

Накрая, ако ме попитате какво си спомням най-добре от тази година, мога да ви отговоря съвсем конкретно – усмивките и любовта. Няма да си спомням нито колко хора се опитаха да ме прецакат, нито ще си спомням сълзите и моето така непоносимо лошо настроение  понякога.

Животът е толкова вълнуващ, че бих искала да го прегърна! Никога не знаем какво може да ни се случи утре!

За пореден път не успях да запомня никого с нещо лошо. Всеки от нас носи и доброто и лошото в себе си и точно ние избираме кое да подхранваме. Аз очевидно съм избрала доброто. Прощавам на всеки, който се е опитал или е успял да ме нарани и се надявам и на мен да простят, ако с нещо съм сгрешила. Всъщност няма правилно и грешно. Всеки реагира на дадена ситуация според своята ценностна система. Понякога прибързваме и в гнева си изричаме неща, които не чувстваме. В това число и „изгубих си времето с теб“, съжалявам за което. Няма загубено време. Защо да е загубено, ако си научил нещо полезно и ценно или си се чувствал добре в нечия компания. Няма нищо лошо в това понякога да се объркваме и да не знаем какво искаме.

Точно това ни прави по-осъзнати и след време вече може да не сме сигурни все още какво точно искаме и търсим, но със сигурност знаем какво не искаме.

Радвайте се, смейте се, танцувайте, пейте, творете, хранете се вкусно, вдъхновявайте се, учете, подайте ръка на някого, признайте нещо и най-важното не забравяйте да обичате! Един ден, когато си отидем няма да си спомняме колко пари сме печелили месечно, хванали ли сме си таргета, купили ли сме си новия айфон и каква кола караме. Ще си спомняме само тези, които обичаме и може би ще съжаляваме само за нещата, които не сме направили – да им признаем любовта си. Нека бъдем по-добри, по-мили, по-щедри, по-полезни за себе си и за околните, по-откровени един към друг и по-търпеливи, ако ще дори по-глупави.

Любовта е движещата сила в нашия свят!

И не се страхувайте! Да признаете чувствата си към някого, да му кажете, че ви липсва, да признаете, че сте сгрешили и сте осъзнали как сте постъпили. Не се страхувайте! Изисква се доста смелост, за да бъдете откровени и да заявите пред някого, че искате или не искате да бъдете с него. Няма такива неща като „той/тя ще ме помисли за луд/а“, „какво ще кажат хората?“. Какво ви пука за хората, вие сте си вие и най-важно за вас е вашето лично щастие. Стремете се към него и прегърнете живота. Не си губете времето. Не си губете хората!

Вероятно някъде там някой чака да вдигнете слушалката и да му кажете нещо.

P.P.: Приликата с действителни лица съвсем не е случайна! Честита нова година! И не забравяйте – LadyBug loves you!

You may also like

1 Comment

  1. Браво Теа, весело посрещане и много усмивки през новата година!